Учудваш ли се, мамо, че те галя?
Едва потрепват кичурите пъстри...
Косата ти навярно е забравила 

Докосвай ме нежно,
не спирай… така,
Докосвай ме цяла,

Креватно топла те очаквам,
в страничен лег, присвила крак...
Напразни намеци избягвам -

Кротка, бяла като свещ, в леглото ще извивам безсрамно голите бедра. Ще те предизвиквам, хапя с охота и ще те чакам вечно сама.. Ще навлажнявам устни, свещи ще паля.Ще стискам силно чаршафа в дланта! Ще плъзгам ръка и ще галя привидно тв...

Защо ли нещо тъй обикновенно,
ме връща там - далеч,
в годините изпепелени,