Защо ли нещо тъй обикновенно,
ме връща там - далеч,
в годините изпепелени,
преминали в лудешки смях...

Забравила съм май,
какво е да те гъделичка,
да тръпнеш всеки миг
и нещо пак да те разсмива,
като долгоочакван миг...